Във долапа на нощта се чудя
откъде ли съм дошла.
И пее локвата на въздуха:
„Там не си сама“
Потропвам по дърво във ритъм-самота:
„А ти ще чуеш ли?“
Във мътнината ми отвръща
ехото:
„А ти ще чуеш ли?“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
Мога само да се радвам, когато толкова творци се събират на страничката ми, за да ме усмихнат. Творете все така със сърцата си и бъдете щастливи! 
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
