limeruna (Йоана)
564 3371
7.08.2015 г., 11:57 ч.

Откъдето грейна надеждата 

  Поезия » Друга
418 3 6

Във долапа на нощта се чудя

откъде ли съм дошла.

И пее локвата на въздуха:

„Там не си сама“

Потропвам по дърво във ритъм-самота:

„А ти ще чуеш ли?“

Във мътнината ми отвръща

ехото:

„А ти ще чуеш ли?“

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Рядко оригинален стих. Поздравявам те! Сякаш Емили Дикинсън се е преродила в теб, Йоана. Имам предвид стихотворението й: "Аз никоя съм". Твоето стихотворение директно отива в Любими. Интересно, как съм го проспал навремето.
  • Благодаря ви, Велин, Дочка, Илко, Гаврил, Стойна, Септември, Лейди! Мога само да се радвам, когато толкова творци се събират на страничката ми, за да ме усмихнат. Творете все така със сърцата си и бъдете щастливи!
  • Много ми хареса, Йоана! В усамотението си човек за миг може да се пренесе в друг свят, който му импонира.
    Поздравление и приятен ден!
  • Страхотно общуване се получава, преливащо в музика, която отговаря на "А ти ще чуеш ли?". Всичко в този стих е музикален инструмент: локвата, дървото, ехото, дори въздухът и нощта. Тази нежна мелодия показва, че не необходимо да бъде гръмка симфония, за да бъде впечатляваща. Няма как да не бъде чута!
  • Забавно
  • Навява различни мисли в мен. Хем няма самота, хем има мъничко. И сякаш наистина и въздухът се е разтопил и разнежил и е образувал локва там някъде. Романтичните хора обичат нощта! Хареса ми много и те поздравявам!
Предложения
: ??:??