Откъдето грейна надеждата 

© Йоана All rights reserved.

Comments

• vega666 (Младен Мисана)

  2019-05-01T00:08:16+03:00
  Рядко оригинален стих. Поздравявам те! Сякаш Емили Дикинсън се е преродила в теб, Йоана. Имам предвид стихотворението й: "Аз никоя съм". Твоето стихотворение директно отива в Любими. Интересно, как съм го проспал навремето.
• limeruna (Йоана)

  2015-08-07T18:44:03+03:00
  Благодаря ви, Велин, Дочка, Илко, Гаврил, Стойна, Септември, Лейди! Мога само да се радвам, когато толкова творци се събират на страничката ми, за да ме усмихнат. Творете все така със сърцата си и бъдете щастливи!
• stoyna (Стойна Димова)

  2015-08-07T16:18:04+03:00
  Много ми хареса, Йоана! В усамотението си човек за миг може да се пренесе в друг свят, който му импонира.
  Поздравление и приятен ден!
• Burns

  2015-08-07T14:35:53+03:00
  Страхотно общуване се получава, преливащо в музика, която отговаря на "А ти ще чуеш ли?". Всичко в този стих е музикален инструмент: локвата, дървото, ехото, дори въздухът и нощта. Тази нежна мелодия показва, че не необходимо да бъде гръмка симфония, за да бъде впечатляваща. Няма как да не бъде чута!
• Довереница (Дочка Василева)

  2015-08-07T13:53:59+03:00
  Забавно
• rocker (Велин)

  2015-08-07T12:06:31+03:00
  Навява различни мисли в мен. Хем няма самота, хем има мъничко. И сякаш наистина и въздухът се е разтопил и разнежил и е образувал локва там някъде. Романтичните хора обичат нощта! Хареса ми много и те поздравявам!