Aug 7, 2015, 11:57 AM

Откъдето грейна надеждата

  Poetry » Other
609 3 6

Във долапа на нощта се чудя

откъде ли съм дошла.

И пее локвата на въздуха:

„Там не си сама“

Потропвам по дърво във ритъм-самота:

„А ти ще чуеш ли?“

Във мътнината ми отвръща

ехото:

„А ти ще чуеш ли?“

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Рядко оригинален стих. Поздравявам те! Сякаш Емили Дикинсън се е преродила в теб, Йоана. Имам предвид стихотворението й: "Аз никоя съм". Твоето стихотворение директно отива в Любими. Интересно, как съм го проспал навремето.
  • Благодаря ви, Велин, Дочка, Илко, Гаврил, Стойна, Септември, Лейди! Мога само да се радвам, когато толкова творци се събират на страничката ми, за да ме усмихнат. Творете все така със сърцата си и бъдете щастливи!
  • Много ми хареса, Йоана! В усамотението си човек за миг може да се пренесе в друг свят, който му импонира.
    Поздравление и приятен ден!
  • Страхотно общуване се получава, преливащо в музика, която отговаря на "А ти ще чуеш ли?". Всичко в този стих е музикален инструмент: локвата, дървото, ехото, дори въздухът и нощта. Тази нежна мелодия показва, че не необходимо да бъде гръмка симфония, за да бъде впечатляваща. Няма как да не бъде чута!
  • Забавно

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...