Откъс от молитва

5 июн. 2024 г., 06:46

Поэзия

158 4 3

ОТКЪС ОТ МОЛИТВА

... но защото ми трябваха толкова много лета

да се върна при себе си, тоест – при своите мъртви

и отдавна от мене отишли си скъпи неща –

Вяра, Обич, Надежда – и торбичката им да закърпя,

аз се спирам сега на върха като вълк-единак

и гласът ми над снежната пустош по вълчи се вие.

Колко нощи баща бях и син на бездушния мрак?

Колко дни бях заключил душата си в тясна килия?

А във мен се кръстосваха пътища тъмни и зли

със пътеките Божи, които отвеждат към храма.

Как във благия поглед съзирах колчан със стрели?

А в стакана с отрова не виждах, че тлее измама?

И не бях ли мръсник, щом в ръката на просяка аз

пущах въглен, наместо петаче от свойта кесия?

И затрупваше пепел душата ми – пласт подир пласт –

сякаш сам Сатаната през мене вършееше сприя.

Нито с живите жив, нито с мъртвите мъртъв – живях.

И във мъртвата пръст полумъртви надежди ли сея?

Пожънете две шепички слънчево зърно от тях.

Аз се върнах при себе си. Значи – дойдох да живея!

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2024-06-05T09:21:02+03:00

Стихове, пред които свалям шапка!
Dendu89 (Деница Гарелова)

2024-06-05T09:18:01+03:00

Уникално!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-06-05T07:03:15+03:00

Как във благия поглед съзирах колчан със стрели?
А в стакана с отрова не виждах, че тлее измама?

И не бях ли мръсник, щом в ръката на просяка аз
пущах въглен, наместо петаче от свойта кесия?
И затрупваше пепел душата ми – пласт подир пласт –
сякаш сам Сатаната през мене вършееше сприя.