Валери_Станков (Валери Станков)
1331 925
5.06.2024 г., 6:46 ч.

Откъс от молитва 

  Поезия
144 4 3

ОТКЪС ОТ МОЛИТВА

 

... но защото ми трябваха толкова много лета

да се върна при себе си, тоест – при своите мъртви

и отдавна от мене отишли си скъпи неща –

Вяра, Обич, Надежда – и торбичката им да закърпя,

 

аз се спирам сега на върха като вълк-единак

и гласът ми над снежната пустош по вълчи се вие.

Колко нощи баща бях и син на бездушния мрак?

Колко дни бях заключил душата си в тясна килия?

 

А във мен се кръстосваха пътища тъмни и зли

със пътеките Божи, които отвеждат към храма.

Как във благия поглед съзирах колчан със стрели?

А в стакана с отрова не виждах, че тлее измама?

 

И не бях ли мръсник, щом в ръката на просяка аз

пущах въглен, наместо петаче от свойта кесия?

И затрупваше пепел душата ми – пласт подир пласт –

сякаш сам Сатаната през мене вършееше сприя.

 

Нито с живите жив, нито с мъртвите мъртъв – живях.

И във мъртвата пръст полумъртви надежди ли сея?

Пожънете две шепички слънчево зърно от тях.

Аз се върнах при себе си. Значи – дойдох да живея!

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихове, пред които свалям шапка!
  • Уникално!
  • Как във благия поглед съзирах колчан със стрели?
    А в стакана с отрова не виждах, че тлее измама?


    И не бях ли мръсник, щом в ръката на просяка аз
    пущах въглен, наместо петаче от свойта кесия?
    И затрупваше пепел душата ми – пласт подир пласт –
    сякаш сам Сатаната през мене вършееше сприя.
Предложения
: ??:??