15 дек. 2009 г., 14:06

Откъснати пера

840 0 0

Усетих аромата на изгубеното лято,

от някъде пристигна ненадейно

и както без мисли беше ми главата,

миналото с краски грейна.

 

Вдишвах и издишвах...

дори спирах и да дишам,

изживяното си с мирис да припомниш,

не зная как да го опиша.

 

Уханието далече е от тебе,

зад теб са твоите падения и борби,

но то дошло е, за да те погледа,

как ще те накара да те заболи.

 

Боли ли те или това е сладка болка?

Пиян до смърт, но с възвърната мечта,

че докоснал си се до отлитналата птица,

като си погалил откъснатите ù пера.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Паунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...