Усетих аромата на изгубеното лято,
от някъде пристигна ненадейно
и както без мисли беше ми главата,
миналото с краски грейна.
Вдишвах и издишвах...
дори спирах и да дишам,
изживяното си с мирис да припомниш,
не зная как да го опиша.
Уханието далече е от тебе,
зад теб са твоите падения и борби,
но то дошло е, за да те погледа,
как ще те накара да те заболи.
Боли ли те или това е сладка болка?
Пиян до смърт, но с възвърната мечта,
че докоснал си се до отлитналата птица,
като си погалил откъснатите ù пера.
© Ивелина Паунова All rights reserved.