Отминал
Понякога...тъй искам да крещя,
че вятъра дори да стресна!
Облаците да уплаша!
Да ревнат с най-големи сълзи!
Да ме облеят!
И нека всички да си мислят,
че това е бурята!
Че този вик не беше мой...
и тези капки са дъждът, а не сълзите ми!
И нека да гърми, и виковете ми, тоз гръм да крие!
И нека да вали - дъждът... сълзите да прикрива!...
Докато всичко лошо ме напусне!
Докато без дъх за викане остана!
Докато...без глас остана!
Докато сълзи...вече нямам!
Докато в несвяст аз падна!
Когато се събудя...
Всичко да е тихо...и спокойно!
Душата ми... да бъде лека - перушинка...
И нека нищо лошо да не помня!
Денят - със слънце и със птича песен да започне!
Животът ми да се събуди
със начало ново и усмихнато!
А всичко друго, кошмарен сън да е било...
Отминал...
И бурята от мен изтръгната...
Valentina N.V. ( Valentina Mitova)
22/12/2020
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
