5 мая 2008 г., 00:07

Отминал в живота ми пасаж

1.1K 0 3

Виждам те в миражи и мечти.

Аз зная, че си ти!

Разтърсваш света ми, нали?!

О, да! Зная, че си ти!

 

Ограбваш ме и опитно раняваш.

Вилнееш и всичко в мен опустошаваш.

Зверски ме опожаряваш

и от феникса, родил се в мене, бягаш!

 

О, да! Виждам те! Но не е мираж,

а един отминал в живота ми пасаж,

внесъл в мене много стрес,

но, за радост, е отминал днес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...