5.05.2008 г., 0:07

Отминал в живота ми пасаж

1.1K 0 3

Виждам те в миражи и мечти.

Аз зная, че си ти!

Разтърсваш света ми, нали?!

О, да! Зная, че си ти!

 

Ограбваш ме и опитно раняваш.

Вилнееш и всичко в мен опустошаваш.

Зверски ме опожаряваш

и от феникса, родил се в мене, бягаш!

 

О, да! Виждам те! Но не е мираж,

а един отминал в живота ми пасаж,

внесъл в мене много стрес,

но, за радост, е отминал днес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...