13 окт. 2007 г., 22:21

Отначало

1K 0 4
Отначало

Толкова години се измъчвах
Залъгвах се че го обичам
Него всяка нощ сънувах
Лъжех че в любов се вричам

За него мислех си години
Дни наред обичах го безумно
Но само часове ми бяха нужни
Да осъзная че ще ми е трудно

Трудно ще е да му вярвам
Та той излъга ме така коварно
Искаше ми се да го отбягвам
Да забравя го макар и бавно

И сега след няколко години
Успях Отново съм свободна
И срещам погледи невинни
Не срещнали тъга подобна

За него страдах ала вече
Намерих друг да го замести
В мислите ми някъде далече
Бледнеещ образ носи вести

Вестите за ново са начало
Че нов човек е бил сега
Но образът му оцветен е в бяло
Безцветен е  безчувствен за беда

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Илчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...