13 oct 2007, 22:21

Отначало

  Poesía
1K 0 4
Отначало

Толкова години се измъчвах
Залъгвах се че го обичам
Него всяка нощ сънувах
Лъжех че в любов се вричам

За него мислех си години
Дни наред обичах го безумно
Но само часове ми бяха нужни
Да осъзная че ще ми е трудно

Трудно ще е да му вярвам
Та той излъга ме така коварно
Искаше ми се да го отбягвам
Да забравя го макар и бавно

И сега след няколко години
Успях Отново съм свободна
И срещам погледи невинни
Не срещнали тъга подобна

За него страдах ала вече
Намерих друг да го замести
В мислите ми някъде далече
Бледнеещ образ носи вести

Вестите за ново са начало
Че нов човек е бил сега
Но образът му оцветен е в бяло
Безцветен е  безчувствен за беда

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...