Oct 13, 2007, 10:21 PM

Отначало

  Poetry
1K 0 4
Отначало

Толкова години се измъчвах
Залъгвах се че го обичам
Него всяка нощ сънувах
Лъжех че в любов се вричам

За него мислех си години
Дни наред обичах го безумно
Но само часове ми бяха нужни
Да осъзная че ще ми е трудно

Трудно ще е да му вярвам
Та той излъга ме така коварно
Искаше ми се да го отбягвам
Да забравя го макар и бавно

И сега след няколко години
Успях Отново съм свободна
И срещам погледи невинни
Не срещнали тъга подобна

За него страдах ала вече
Намерих друг да го замести
В мислите ми някъде далече
Бледнеещ образ носи вести

Вестите за ново са начало
Че нов човек е бил сега
Но образът му оцветен е в бяло
Безцветен е  безчувствен за беда

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...