Oct 13, 2007, 10:21 PM

Отначало

  Poetry
1K 0 4
Отначало

Толкова години се измъчвах
Залъгвах се че го обичам
Него всяка нощ сънувах
Лъжех че в любов се вричам

За него мислех си години
Дни наред обичах го безумно
Но само часове ми бяха нужни
Да осъзная че ще ми е трудно

Трудно ще е да му вярвам
Та той излъга ме така коварно
Искаше ми се да го отбягвам
Да забравя го макар и бавно

И сега след няколко години
Успях Отново съм свободна
И срещам погледи невинни
Не срещнали тъга подобна

За него страдах ала вече
Намерих друг да го замести
В мислите ми някъде далече
Бледнеещ образ носи вести

Вестите за ново са начало
Че нов човек е бил сега
Но образът му оцветен е в бяло
Безцветен е  безчувствен за беда

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...