30 июл. 2007 г., 16:59

Отначало 

  Поэзия
644 0 7
Бездна помежду ни
в прекъснат диалог,
разголих си с думи
душата в монолог.
И тогава онемях...
Всичко ли разказах?
И как щастлива бях,
а от теб се отказах.
Мълчание сега говори
с устни, без слова
и в невидими простори
скитница съм без душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??