Отначало
Бездна помежду ни
в прекъснат диалог,
разголих си с думи
душата в монолог.
И тогава онемях...
Всичко ли разказах?
И как щастлива бях,
а от теб се отказах.
Мълчание сега говори
с устни, без слова
и в невидими простори
скитница съм без душа.
А не исках да боли,
да редя звезди в небето.
Кой от двама ни сгреши?
Пак мълчи сърцето...
Да започнем отначало.
Да се погледнем във очи.
Да изтрием всичко остаряло.
После... името си ми кажи.
в прекъснат диалог,
разголих си с думи
душата в монолог.
И тогава онемях...
Всичко ли разказах?
И как щастлива бях,
а от теб се отказах.
Мълчание сега говори
с устни, без слова
и в невидими простори
скитница съм без душа.
А не исках да боли,
да редя звезди в небето.
Кой от двама ни сгреши?
Пак мълчи сърцето...
Да започнем отначало.
Да се погледнем във очи.
Да изтрием всичко остаряло.
После... името си ми кажи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
