Отначало
Бездна помежду ни
в прекъснат диалог,
разголих си с думи
душата в монолог.
И тогава онемях...
Всичко ли разказах?
И как щастлива бях,
а от теб се отказах.
Мълчание сега говори
с устни, без слова
и в невидими простори
скитница съм без душа.
А не исках да боли,
да редя звезди в небето.
Кой от двама ни сгреши?
Пак мълчи сърцето...
Да започнем отначало.
Да се погледнем във очи.
Да изтрием всичко остаряло.
После... името си ми кажи.
в прекъснат диалог,
разголих си с думи
душата в монолог.
И тогава онемях...
Всичко ли разказах?
И как щастлива бях,
а от теб се отказах.
Мълчание сега говори
с устни, без слова
и в невидими простори
скитница съм без душа.
А не исках да боли,
да редя звезди в небето.
Кой от двама ни сгреши?
Пак мълчи сърцето...
Да започнем отначало.
Да се погледнем във очи.
Да изтрием всичко остаряло.
После... името си ми кажи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
