30.07.2007 г., 16:59

Отначало

774 0 7
Бездна помежду ни
в прекъснат диалог,
разголих си с думи
душата в монолог.
И тогава онемях...
Всичко ли разказах?
И как щастлива бях,
а от теб се отказах.
Мълчание сега говори
с устни, без слова
и в невидими простори
скитница съм без душа.
А не исках да боли,
да редя звезди в небето.
Кой от двама ни сгреши?
Пак мълчи сърцето...
Да започнем отначало.
Да се погледнем във очи.
Да изтрием всичко остаряло.
После... името си ми кажи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...