Oтнесе ме, направи път към твоето преди. В главата ми настана смут и сълзите дори не стигнаха.
Представих си лицето твое - безгрижни светли дни размити сенки на завоя, а някой в мен кори - какво ли...?
Проклех тогаз коварно края на детските усмивки. Тежи ужасно пак и зная - без никакви почивки злото зее...
Сега сънувам толкоз страстно, оставила следи, към бъдещето - чак неясно. Сърцето ми тупти със теб...
Бълнувам - за покорни мигове във обич облечени. Обричам - на позорни сривове неволно изречени страхове... . . . Във миг видях море красиво на края на тунела и ти си там, навред - игриво, могъщо си заела трона...
Отнесе ме, направи път към твоите очи. В душата не остана смут, и музика звучи - на щастие...
Нестандартно е.Харесва ми оригиналното тихническо решение.
Ако бяха еквивалентни една на друга всичи строфи щях да изпадна във върховен възторг.Имам в предвид, че броя на сричките и ритмичната стъпка не са еднакви.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.