Отнесе ме
Oтнесе ме, направи път
към твоето преди.
В главата ми настана смут
и сълзите дори
не стигнаха.
Представих си лицето твое -
безгрижни светли дни
размити сенки на завоя,
а някой в мен кори -
какво ли...?
Проклех тогаз коварно края
на детските усмивки.
Тежи ужасно пак и зная -
без никакви почивки
злото зее...
Сега сънувам толкоз страстно,
оставила следи,
към бъдещето - чак неясно.
Сърцето ми тупти
със теб...
Бълнувам - за покорни мигове
във обич облечени.
Обричам - на позорни сривове
неволно изречени
страхове...
. . .
Във миг видях море красиво
на края на тунела
и ти си там, навред - игриво,
могъщо си заела
трона...
Отнесе ме, направи път
към твоите очи.
В душата не остана смут,
и музика звучи -
на щастие...
към твоето преди.
В главата ми настана смут
и сълзите дори
не стигнаха.
Представих си лицето твое -
безгрижни светли дни
размити сенки на завоя,
а някой в мен кори -
какво ли...?
Проклех тогаз коварно края
на детските усмивки.
Тежи ужасно пак и зная -
без никакви почивки
злото зее...
Сега сънувам толкоз страстно,
оставила следи,
към бъдещето - чак неясно.
Сърцето ми тупти
със теб...
Бълнувам - за покорни мигове
във обич облечени.
Обричам - на позорни сривове
неволно изречени
страхове...
. . .
Във миг видях море красиво
на края на тунела
и ти си там, навред - игриво,
могъщо си заела
трона...
Отнесе ме, направи път
към твоите очи.
В душата не остана смут,
и музика звучи -
на щастие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
