22.01.2009 г., 18:52 ч.

Отнесе ме 

  Поезия » Друга
518 0 2
Oтнесе ме, направи път
към твоето преди.
В главата ми настана смут
и сълзите дори
не стигнаха.

Представих си лицето твое - 
безгрижни светли дни
размити сенки на завоя,
а някой в мен кори - 
какво ли...? 

Проклех тогаз коварно края
на детските усмивки.
Тежи ужасно пак и зная - 
без никакви почивки
злото зее...

Сега сънувам толкоз страстно,
оставила следи,
към бъдещето - чак неясно.
Сърцето ми тупти
със теб...

Бълнувам - за покорни мигове 
във обич облечени.
Обричам - на позорни сривове 
неволно изречени
страхове...
. . .
Във миг видях море красиво
на края на тунела
и ти си там, навред - игриво, 
могъщо си заела
трона...

Отнесе ме, направи път
към твоите очи.
В душата не остана смут,
и музика звучи - 
на щастие...


© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • и мене ме впечатли...хубав текст, Агапея.
  • Нестандартно е.Харесва ми оригиналното тихническо решение.
    Ако бяха еквивалентни една на друга всичи строфи щях да изпадна във върховен възторг.Имам в предвид, че броя на сричките и ритмичната стъпка не са еднакви.
Предложения
: ??:??