19 дек. 2019 г., 10:28

Относно доста мои стихове

679 0 15

Поезията ми не ухае на парфюм, 

а често е с вонята на разтройство, 

на развалено мляко във ръждясъл гюм, 

но този факт не пречинява безпокойство

в очите ми, или пък във ума!

 

Приемам я, каквато е, такава!

Това е моят избор, моят път, 

във който чувствам, че ме наблюдава 

един потънал в похотта си свят, 

една действителност по-кървава от атентат,

в която шетат смърт, мизерия и глад. 

 

Смърдяли стиховете ми? Ами така е -

Попили са от нашата действителност!

А на естетите тя на какво ухае?

Тук демонстратират показна чувствителност, 

а там, пред нея, пред живота сам, 

какво усещат с носовете си ефирни?

Дали е ароматът на тамян, 

или пък на кокичета немирни?

 

Възможно е за тях да е така, 

но аз надушвам смрад на разложение, 

и точно тази неизмислена воня

съм вложил не в едно стихотворение!

 

23.10.2018.

 

Георги Каменов

 

Така. Първо да съм ясен! Никому не съм длъжен да давам обяснения защо, как и по какъв начин пиша! Абсолютно на никой! Правя го заради себе си, заради принципите си, не поради друга причина!

Пиша откакто научих буквите. Публикувам в публичното пространство от 2 014 година. Начинът ми на изразяване се е изградил далеч, далеч дори и да си помисля, че някой ден ще публикувам! 

Редовно ми казват, че в много от творбите ми има прекалено циничност, а понякога, и пошлост. Това не ми влияе изобщо, стига да не е поднесено с тон, в който има явна обида. Причината е, че го знам и, че този стил ми е присъщ вече от над 20 години. Повтарям, стил изграждан над 20 години. Тоест, далече преди и да си помисля за публикации! И не се срамувам от него, защото, ако ме бе срам, това значи, че се срамувам от себе си! Затова публикувам тези си творби без въобще да се замисля!

На този фон, твърдения, че пиша така стилово за да привличам читатели и то поднесени сякаш са факт, не мога да приема! И не ги приемам!

Това го възприемам, като лична обида и клевета!

Който ме разбрал, разбрал, който не е, да прочете пак и повече да помисли над думите ми тук. Жалкото ще е, ако някой разбере, но за шоуто се направи, че не е! 

Мисля, че поднесената информация е толкова елементарно и ясно изразена, че и ученик от началното училище ще вникне в нея. Затова в коментарното си поле няма да влизам с никого в диалог тук! Ако, естествено, има въобще коментари :0))

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за искреността в думите ти, Гавраиле.
  • Харесвам стила ти и за това те чета без предубеждения.
    Поздрав!
  • Адаш, благодаря ти за нестандартното изказване.
    ПП
    Липсваше ми тук присъствието ти.
  • Цитат от Тери Пратчет: "... като освежаваща пръдня в стая пълна с рози".
    Без извинение - геният го е казал, защо аз да го цензурирам?
    Справка - "Последният герой"...
  • Благодаря сърдечно за казаното от теб, Деница.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...