Поезията ми не ухае на парфюм,
а често е с вонята на разтройство,
на развалено мляко във ръждясъл гюм,
но този факт не пречинява безпокойство
в очите ми, или пък във ума!
Приемам я, каквато е, такава!
Това е моят избор, моят път,
във който чувствам, че ме наблюдава
един потънал в похотта си свят,
една действителност по-кървава от атентат,
в която шетат смърт, мизерия и глад.
Смърдяли стиховете ми? Ами така е - ...