2 июл. 2008 г., 22:07

отново

990 0 8

(едно бая старо стихче. Понякога жените са способни да те накарат да се почувстваш отвратен от себе си, да те накарат да се почувстваш виновен за това, че си си Ти. Ето какво ми остана след една... трагична връзка:) 

 

Отново нашмъркан

премислям студено -

"Къде ли все бъркам

и кое е простено?"

 

... А после съм пафкан

и слушам "депеж"...

 

(... но ти няма

да разбереш:)

 

(На Лора)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Запомнящо се, хареса ми!
  • Да си призная действаш ми малко стресиращо, но за сметка на това
    те чета с удоволствие!
    Разтърсващ стих, стига да го осъзнаеш!
  • Страхотно е!Толкова много тъга, толково много чувства!Браво
  • Поздрав!
  • това граничеше с трагедия. а вече не ползвам такива работи - не ми трябват. И лорчето, горкичката, не, не ми се говори за нея, не си заслужава.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...