2.07.2008 г., 22:07

отново

989 0 8

(едно бая старо стихче. Понякога жените са способни да те накарат да се почувстваш отвратен от себе си, да те накарат да се почувстваш виновен за това, че си си Ти. Ето какво ми остана след една... трагична връзка:) 

 

Отново нашмъркан

премислям студено -

"Къде ли все бъркам

и кое е простено?"

 

... А после съм пафкан

и слушам "депеж"...

 

(... но ти няма

да разбереш:)

 

(На Лора)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Запомнящо се, хареса ми!
  • Да си призная действаш ми малко стресиращо, но за сметка на това
    те чета с удоволствие!
    Разтърсващ стих, стига да го осъзнаеш!
  • Страхотно е!Толкова много тъга, толково много чувства!Браво
  • Поздрав!
  • това граничеше с трагедия. а вече не ползвам такива работи - не ми трябват. И лорчето, горкичката, не, не ми се говори за нея, не си заслужава.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....