2 jul 2008, 22:07

отново

991 0 8

(едно бая старо стихче. Понякога жените са способни да те накарат да се почувстваш отвратен от себе си, да те накарат да се почувстваш виновен за това, че си си Ти. Ето какво ми остана след една... трагична връзка:) 

 

Отново нашмъркан

премислям студено -

"Къде ли все бъркам

и кое е простено?"

 

... А после съм пафкан

и слушам "депеж"...

 

(... но ти няма

да разбереш:)

 

(На Лора)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Запомнящо се, хареса ми!
  • Да си призная действаш ми малко стресиращо, но за сметка на това
    те чета с удоволствие!
    Разтърсващ стих, стига да го осъзнаеш!
  • Страхотно е!Толкова много тъга, толково много чувства!Браво
  • Поздрав!
  • това граничеше с трагедия. а вече не ползвам такива работи - не ми трябват. И лорчето, горкичката, не, не ми се говори за нея, не си заслужава.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...