меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
2 jul 2008, 22:07

отново 

  Poesía » De amor
853 0 8

(едно бая старо стихче. Понякога жените са способни да те накарат да се почувстваш отвратен от себе си, да те накарат да се почувстваш виновен за това, че си си Ти. Ето какво ми остана след една... трагична връзка:) 

 

Отново нашмъркан

премислям студено -

"Къде ли все бъркам

и кое е простено?"

 

... А после съм пафкан

и слушам "депеж"...

 

(... но ти няма

да разбереш:)

 

(На Лора)

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Запомнящо се, хареса ми!
  • Да си призная действаш ми малко стресиращо, но за сметка на това
    те чета с удоволствие!
    Разтърсващ стих, стига да го осъзнаеш!
  • Страхотно е!Толкова много тъга, толково много чувства!Браво
  • Поздрав!
  • това граничеше с трагедия. а вече не ползвам такива работи - не ми трябват. И лорчето, горкичката, не, не ми се говори за нея, не си заслужава.
  • Я каква била тайната на Великата Любов!!!
    Щом ще обичаме повече...да "шмъркаме"
    (ТОВА НЕ Е АПЕЛ!!!)
  • Да,за съжаление така постъпваме НИЕ-ЖЕНИТЕ,понякога!Не тъгувай-има и други "екземпляри"НЕ СМЕ САМО такива,като "твоята" Лора!Поздравче,хареса ми !
  • благодаря за красивия и мил коментар. "само в мрака има светлина" - красиво и мъдро. отдавна съм го осъзнал, трябва да се напише нещо като книга с тия "нещица за себе си". Често ми се е случвало да ме побият тръпки като прочета нещо такова в профилите на потребители.
Propuestas
: ??:??