26 янв. 2008 г., 10:39
Отново
Редувам на сляпо в живота,
спомен за обич със спомен за тъга.
От размените често объркана се откривам
в собствената си сянка от срах и лъжа.
Но няма да искам да се върна отново,
за да си отмъстя.
А ще искам отново да повярвам в любовта.
© Таня Кирилова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
С вяра напред, тя Любовта ще дойде...
-
Няма и смисъл завръщането към тъжните спомени - никакъв. Просто наистина трябва да потърсим светлина.
-
С вяра и поздрави за теб, Таня!!!Много ми хареса!!!
-
Повярвай отоново! Струва си...
с обич, Таня. Много хубав стих. -
Прекрасно!Поздрав!
-
Супер е!
Но при всеки е така,
редуваме обич с тъга...
И търсим във себе си пътя
към щастливи краища и начала...
И само вярата във любовта
прави различни хората.
Някой опарили се от любовната искра,
заскрежават в себе си вярата...
А тя жадува крила...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Така се редува той!!!
Поздрави!