29 апр. 2010 г., 09:00

Отново

880 0 16

ОТНОВО

 

И закрих

с длан лице, да не гледам брега -

как се срива с подвижните пясъци...

Стават дъно под мътен порой,

а не исках

любовта ми да следва съдбата им...

И затворих очи пред небето ранено -

моят вик го провеси разкъсано.

С онзи стон, който нямо, от упор се цели.

Вместо облаци - плуваха късове.

Олюлях се, от празното ехо сломена.

Дехидрирано люшна земята ми.

И усетих, че днес, точно днес е неделя...

 

После чух

да напъпват цветята...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви - Петя и Теодора, за отделеното време и за добрите думи! Моля, да ме извините за закъснелия отговор.
  • Хареса ми оптимистичния и изпълнен с надежда финал. Поздрав!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря ти, Христина! Поздрави!
    ---
    Радваш ме, Мариана! Благодаря ти, мила!
    ---
    Благодаря ти, мила Силви! Радваш ме!
    ---
    Таня, благодаря ти, че си до мен, Слънчице! Обич си ми!
    ---
    Страшно много ме радва отзива ти, Люсил!!! Благодаря ти!
    ---
    Прекрасна си, мила Ани! Благодаря ти за радостта, която ме даряваш!
    ---
    Плами, нежно момиче, благодаря ти от сърце!
    ---
    Благодаря ти за светлото присъствие, Пепър! Поздрав!
    ---
    Петинка благодаря ти, че отново си до мен, все така слънчева и прекрасна! Прегръщам те!
    ---
    Ангелче Светло, само радост ми носиш! Благослов за теб!!!
    ---
    Благодаря ти, Маринче! Една красива любов да те направи най-щастливата жена!
    ---
    Високо ценя мнението ти, Стеляна! Благодаря ти, мила!
    ---
    Разбира се, че ДА! Прекрасна си, Любов! Благодаря ти ,че си тук, мила!
    ---
    Благодаря ти, Ивон! Поздрав и за теб!!!
  • Хм, различно! Много добро! Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...