29 abr 2010, 9:00

Отново

881 0 16

ОТНОВО

 

И закрих

с длан лице, да не гледам брега -

как се срива с подвижните пясъци...

Стават дъно под мътен порой,

а не исках

любовта ми да следва съдбата им...

И затворих очи пред небето ранено -

моят вик го провеси разкъсано.

С онзи стон, който нямо, от упор се цели.

Вместо облаци - плуваха късове.

Олюлях се, от празното ехо сломена.

Дехидрирано люшна земята ми.

И усетих, че днес, точно днес е неделя...

 

После чух

да напъпват цветята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви - Петя и Теодора, за отделеното време и за добрите думи! Моля, да ме извините за закъснелия отговор.
  • Хареса ми оптимистичния и изпълнен с надежда финал. Поздрав!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря ти, Христина! Поздрави!
    ---
    Радваш ме, Мариана! Благодаря ти, мила!
    ---
    Благодаря ти, мила Силви! Радваш ме!
    ---
    Таня, благодаря ти, че си до мен, Слънчице! Обич си ми!
    ---
    Страшно много ме радва отзива ти, Люсил!!! Благодаря ти!
    ---
    Прекрасна си, мила Ани! Благодаря ти за радостта, която ме даряваш!
    ---
    Плами, нежно момиче, благодаря ти от сърце!
    ---
    Благодаря ти за светлото присъствие, Пепър! Поздрав!
    ---
    Петинка благодаря ти, че отново си до мен, все така слънчева и прекрасна! Прегръщам те!
    ---
    Ангелче Светло, само радост ми носиш! Благослов за теб!!!
    ---
    Благодаря ти, Маринче! Една красива любов да те направи най-щастливата жена!
    ---
    Високо ценя мнението ти, Стеляна! Благодаря ти, мила!
    ---
    Разбира се, че ДА! Прекрасна си, Любов! Благодаря ти ,че си тук, мила!
    ---
    Благодаря ти, Ивон! Поздрав и за теб!!!
  • Хм, различно! Много добро! Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....