ОТНОВО
И закрих
с длан лице, да не гледам брега -
как се срива с подвижните пясъци...
Стават дъно под мътен порой,
а не исках
любовта ми да следва съдбата им...
И затворих очи пред небето ранено -
моят вик го провеси разкъсано.
С онзи стон, който нямо, от упор се цели.
Вместо облаци - плуваха късове.
Олюлях се, от празното ехо сломена. ...