29.04.2010 г., 9:00

Отново

882 0 16

ОТНОВО

 

И закрих

с длан лице, да не гледам брега -

как се срива с подвижните пясъци...

Стават дъно под мътен порой,

а не исках

любовта ми да следва съдбата им...

И затворих очи пред небето ранено -

моят вик го провеси разкъсано.

С онзи стон, който нямо, от упор се цели.

Вместо облаци - плуваха късове.

Олюлях се, от празното ехо сломена.

Дехидрирано люшна земята ми.

И усетих, че днес, точно днес е неделя...

 

После чух

да напъпват цветята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви - Петя и Теодора, за отделеното време и за добрите думи! Моля, да ме извините за закъснелия отговор.
  • Хареса ми оптимистичния и изпълнен с надежда финал. Поздрав!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря ти, Христина! Поздрави!
    ---
    Радваш ме, Мариана! Благодаря ти, мила!
    ---
    Благодаря ти, мила Силви! Радваш ме!
    ---
    Таня, благодаря ти, че си до мен, Слънчице! Обич си ми!
    ---
    Страшно много ме радва отзива ти, Люсил!!! Благодаря ти!
    ---
    Прекрасна си, мила Ани! Благодаря ти за радостта, която ме даряваш!
    ---
    Плами, нежно момиче, благодаря ти от сърце!
    ---
    Благодаря ти за светлото присъствие, Пепър! Поздрав!
    ---
    Петинка благодаря ти, че отново си до мен, все така слънчева и прекрасна! Прегръщам те!
    ---
    Ангелче Светло, само радост ми носиш! Благослов за теб!!!
    ---
    Благодаря ти, Маринче! Една красива любов да те направи най-щастливата жена!
    ---
    Високо ценя мнението ти, Стеляна! Благодаря ти, мила!
    ---
    Разбира се, че ДА! Прекрасна си, Любов! Благодаря ти ,че си тук, мила!
    ---
    Благодаря ти, Ивон! Поздрав и за теб!!!
  • Хм, различно! Много добро! Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...