29.04.2010 г., 9:00

Отново

883 0 16

ОТНОВО

 

И закрих

с длан лице, да не гледам брега -

как се срива с подвижните пясъци...

Стават дъно под мътен порой,

а не исках

любовта ми да следва съдбата им...

И затворих очи пред небето ранено -

моят вик го провеси разкъсано.

С онзи стон, който нямо, от упор се цели.

Вместо облаци - плуваха късове.

Олюлях се, от празното ехо сломена.

Дехидрирано люшна земята ми.

И усетих, че днес, точно днес е неделя...

 

После чух

да напъпват цветята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви - Петя и Теодора, за отделеното време и за добрите думи! Моля, да ме извините за закъснелия отговор.
  • Хареса ми оптимистичния и изпълнен с надежда финал. Поздрав!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря ти, Христина! Поздрави!
    ---
    Радваш ме, Мариана! Благодаря ти, мила!
    ---
    Благодаря ти, мила Силви! Радваш ме!
    ---
    Таня, благодаря ти, че си до мен, Слънчице! Обич си ми!
    ---
    Страшно много ме радва отзива ти, Люсил!!! Благодаря ти!
    ---
    Прекрасна си, мила Ани! Благодаря ти за радостта, която ме даряваш!
    ---
    Плами, нежно момиче, благодаря ти от сърце!
    ---
    Благодаря ти за светлото присъствие, Пепър! Поздрав!
    ---
    Петинка благодаря ти, че отново си до мен, все така слънчева и прекрасна! Прегръщам те!
    ---
    Ангелче Светло, само радост ми носиш! Благослов за теб!!!
    ---
    Благодаря ти, Маринче! Една красива любов да те направи най-щастливата жена!
    ---
    Високо ценя мнението ти, Стеляна! Благодаря ти, мила!
    ---
    Разбира се, че ДА! Прекрасна си, Любов! Благодаря ти ,че си тук, мила!
    ---
    Благодаря ти, Ивон! Поздрав и за теб!!!
  • Хм, различно! Много добро! Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...