Отново
Без очи, от огньове запалени,
без душа, от взривено небе,
и разкръстена…Хуквам нататък,
дето дните ми, диви коне,
ще оставят две дири към тебе…
Виж, зората на изток кърви.
Във това запокитено време
се задъхвам от неми очи…
Аз съм тук, и съм много далече,
може би във една тишина,
като дрипа в безкрая съблечена…
В нощ безлунна пак търся сама
живи въглени в пепел помръкнала
( от въпроси до лудост боли)…
Днес изплаках мечтите си в Пъкъла,
а без тях как ще имам звезди?...
И загледана в утро очаквано,
тайно вярвам, че в новия ден,
ще намеря очите си някъде…
И отново ще имам небе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
