danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
7.04.2012 г., 12:38 ч.

Отново 

  Поезия » Любовна
827 0 11

 

 

Без очи, от огньове запалени,

без душа, от взривено небе,

и разкръстена…Хуквам нататък,

дето дните ми, диви коне,

 

ще оставят две дири към тебе…

Виж, зората на изток кърви.

Във това запокитено време

се задъхвам от неми очи…

 

Аз съм тук, и съм много далече,

може би  във една тишина,

като дрипа в безкрая съблечена…

В нощ безлунна пак търся сама

 

живи въглени в пепел помръкнала

( от въпроси до лудост боли)…

Днес изплаках мечтите си в Пъкъла,

а без тях как ще имам звезди?...

 

И загледана в утро очаквано,

тайно вярвам, че в новия ден,

ще намеря очите си някъде…

И отново ще имам небе.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??