1 мая 2013 г., 22:11

Отново :)

686 0 3

Къде си във това хубаво време

и в нощта, скрила хиляди следи,

аз не чакам някой да те вземе,

нито пък при мен да дойдеш ти.

 

Но дните се редят и си отиват

и ти навярно с тях се мениш,

но поисках аз за малко да те видя,

как живота ми ще промениш...

 

И тягостно оттук нататък

може би един до друг ще сме,

излиза, истина е - без остатък,

времето за нас тече, тече...

 

Къде си в това хубаво време

и в нощта, скрила хиляди сърца,

аз не чакам някой да те вземе,

просто знам - отново аз ще съм това...!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маломир Стръков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...