May 1, 2013, 10:11 PM

Отново :)

  Poetry » Love
684 0 3

Къде си във това хубаво време

и в нощта, скрила хиляди следи,

аз не чакам някой да те вземе,

нито пък при мен да дойдеш ти.

 

Но дните се редят и си отиват

и ти навярно с тях се мениш,

но поисках аз за малко да те видя,

как живота ми ще промениш...

 

И тягостно оттук нататък

може би един до друг ще сме,

излиза, истина е - без остатък,

времето за нас тече, тече...

 

Къде си в това хубаво време

и в нощта, скрила хиляди сърца,

аз не чакам някой да те вземе,

просто знам - отново аз ще съм това...!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...