7 февр. 2016 г., 20:54

Отново философстване

396 0 0

 

Аз знам, че няма ред за "ходене отвъде",

затуй и на опашката не се редя.

И лошите си мисли от мен, с това, пъдя

и хорските късмети, за там не следя.

 

Макар ,че и за там, не виждам справедливост!

Без време си отиват млади и без ред...

Човешка кръв, без време,често си пролива

и често младите си ходят по-напред

 

Видял съм някой силен мъж и юначага,

да падне покосен  от удар и инфаркт

и траура на близките му се налага,

наместо Господ да повика някой стар.

 

А някога дори  това е по-фрапантно

отиват си и чакани от нас деца!

Разправя си смъртта най-грубо ,арогантно

и  за цял живот почерня майчини сърца.

 

Ни жоже никой и на никого да вярва!

Не може никой и от строх да те спаси!

Със болести  по лабиринта те разкарва

докато побелеят черните коси.

 

Така, чи тука всеки чака свойто време

Не искаш никого и ти да прередиш!

И с вечен страх живееш, дявол да го вземе,

като забесен, на бесилото стоиш!

03.10.2014г.Драгойново

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...