7 февр. 2016 г., 20:54

Отново философстване 

  Поэзия » Философская
223 0 0

 

Аз знам, че няма ред за "ходене отвъде",

затуй и на опашката не се редя.

И лошите си мисли от мен, с това, пъдя

и хорските късмети, за там не следя.

 

Макар ,че и за там, не виждам справедливост!

Без време си отиват млади и без ред...

Човешка кръв, без време,често си пролива

и често младите си ходят по-напред

 

Видял съм някой силен мъж и юначага,

да падне покосен  от удар и инфаркт

и траура на близките му се налага,

наместо Господ да повика някой стар.

 

А някога дори  това е по-фрапантно

отиват си и чакани от нас деца!

Разправя си смъртта най-грубо ,арогантно

и  за цял живот почерня майчини сърца.

 

Ни жоже никой и на никого да вярва!

Не може никой и от строх да те спаси!

Със болести  по лабиринта те разкарва

докато побелеят черните коси.

 

Така, чи тука всеки чака свойто време

Не искаш никого и ти да прередиш!

И с вечен страх живееш, дявол да го вземе,

като забесен, на бесилото стоиш!

03.10.2014г.Драгойново

 

 

 

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??