7.02.2016 г., 20:54

Отново философстване

395 0 0

 

Аз знам, че няма ред за "ходене отвъде",

затуй и на опашката не се редя.

И лошите си мисли от мен, с това, пъдя

и хорските късмети, за там не следя.

 

Макар ,че и за там, не виждам справедливост!

Без време си отиват млади и без ред...

Човешка кръв, без време,често си пролива

и често младите си ходят по-напред

 

Видял съм някой силен мъж и юначага,

да падне покосен  от удар и инфаркт

и траура на близките му се налага,

наместо Господ да повика някой стар.

 

А някога дори  това е по-фрапантно

отиват си и чакани от нас деца!

Разправя си смъртта най-грубо ,арогантно

и  за цял живот почерня майчини сърца.

 

Ни жоже никой и на никого да вярва!

Не може никой и от строх да те спаси!

Със болести  по лабиринта те разкарва

докато побелеят черните коси.

 

Така, чи тука всеки чака свойто време

Не искаш никого и ти да прередиш!

И с вечен страх живееш, дявол да го вземе,

като забесен, на бесилото стоиш!

03.10.2014г.Драгойново

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...