Ти мен избра - отново и отново
във глътките ти самота да бъда бряг,
на нежността ти крехката утроба,
във дланите ти - първи зимен сняг.
Ти мен избра - отново и отново
и моите целувки - тръпнеща магнолия,
за жадната ти гордост сладката отрова,
в зениците ти - пъстра меланхолия.
Ранена от мечти, но още цяла -
отново и отново мен избра.
След всяка неочаквана раздяла
усмихвам се отново и към теб вървя.