13 нояб. 2008 г., 07:27

Отново сам на празника…

1K 0 2

Отново сам на празника…

 

 

                       Дойде поредният празник,
                       празник, на който хората са хванати за ръка
                       и бодро крачат с усмивка на лице,
                       а аз отново стоя, там сама,
                       в мрачния ъгъл,
                       с разкъсано на хиляди парчета сърце
                       и наранена до болка душа.

                       Питам се: “Какво сторих,
                       с какво, кого нараних,
                       за да бъда отново
                       нечута и неразбрана,
                       отново сама."

                       Толкова ли много искам,
                       искам и аз да прекарам един празник
                       и да бъда за миг истински щастлива,
                       да имам и аз спомен от този празник…
                       Но уви, явно такава ми е съдбата -
                       да бъда сама, отритната от всичко и всеки…

                       И на такива хора им викате “приятели”?!
                       Не, това не са “приятели”,
                       това са просто едни лицемери и използвачи,
                       мислещи само за себе си и за никой друг,
                       те да са добре, а теб да прецакат!

                        Лошо е да си сам и да нямаш приятели,
                       но по-лошо е да имаш хора,
                       които да ти се пишат за приятели,
                       а всъщност да не им пука за тебе!

                       N.B.  В този ред на мисли ще добавя,
                       че по-добре да си сам и отритнат, от всичко и всеки,
                       отколкото за “приятели” да имаш до себе си
                       едни подлеци, лицемери и използвачи!!!

 

 Автор: Калина Петкова
12.11.08
   гр. Русе

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съжалявам Калина, но просто си попаднала на неподходящите хора. Аз знам, защото намерих, че има много добри и искрени хора, които са готови на всичко за този, който им е ПРИЯТЕЛ.
    Тъжен стих, но си го писала от сърцето си,
    за което те поздравявам! Търси приятелите и празнувай!
  • Изплакан, тъжен стих!Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...