Отново шанс за Любовта...

                                     на С...

Когато двама влюбени отдавна,

но хванали по пътища различни,

се срещнат след години и тогава

не могат да останат безразлични...

Страстта, като натегната пружина,

внезапно (на мига!) освободена

от болката по времето изминало,

ще трепне лудо пак... Непроменена...

Пренесена инкогнито през Времето,

макар и във разтърсващи желания,

внезапно яснотата на проблемите

ще осъзнае с прежните послания,

които ще излъчат сетивата

и както някога ще я подмамят,

за да сплете като венец телата

опазили сетивната си памет!...

... Обаче във безкрайната вселена

от чувства незабравени и мисли

за цялата любов необяснена,

едва ли пак ще триумфира истината,

че повече и лесни са въпросите,

а винаги по-малко и по-трудни

са отговорите, които носят:

фактически послания абсурдни...

... Защо когато двама се обичат

в градините със „белоцветни вишни”,

дори когато и в любов се вричат-

поемат после в пътища различни?...

Каква ли карма извезднъж подгонва

живота им във пътища, просеки-

любов да търсят във страстта изконна,

която уж достъпна е за всеки?...

Но всяко ли привличане любов е,

дори и да е страст неотразима?...

Не бъркат ли телата им, готови

желанията за любов да взимат?...

Въпросите са толкова безкрайни

и толкова объркващи изцяло,

един обаче се налага трайно:

„Ще могат ли да почнат отначало?...”

... Отново да се скитат под звездите,

в пространството и времето изгубени,

да гонят пак миража на мечтите-

навярно неразумни пак, но влюбени!...

Пак седнали на някой бряг далечен

прегърнати да гледат как морето

с вълните си е метронома вечен

и на живота в нашата Планета...

Коста Качев,

02.02.2014.