Отново шанс за Любовта...
Отново шанс за Любовта...
на С...
Когато двама влюбени отдавна,
но хванали по пътища различни,
се срещнат след години и тогава
не могат да останат безразлични...
Страстта, като натегната пружина,
внезапно (на мига!) освободена
от болката по времето изминало,
ще трепне лудо пак... Непроменена...
Пренесена инкогнито през Времето,
макар и във разтърсващи желания,
внезапно яснотата на проблемите
ще осъзнае с прежните послания,
които ще излъчат сетивата
и както някога ще я подмамят,
за да сплете като венец телата
опазили сетивната си памет!...
... Обаче във безкрайната вселена
от чувства незабравени и мисли
за цялата любов необяснена,
едва ли пак ще триумфира истината,
че повече и лесни са въпросите,
а винаги по-малко и по-трудни
са отговорите, които носят:
фактически послания абсурдни...
... Защо когато двама се обичат
в градините със „белоцветни вишни”,
дори когато и в любов се вричат-
поемат после в пътища различни?...
Каква ли карма извезднъж подгонва
живота им във пътища, просеки-
любов да търсят във страстта изконна,
която уж достъпна е за всеки?...
Но всяко ли привличане любов е,
дори и да е страст неотразима?...
Не бъркат ли телата им, готови
желанията за любов да взимат?...
Въпросите са толкова безкрайни
и толкова объркващи изцяло,
един обаче се налага трайно:
„Ще могат ли да почнат отначало?...”
... Отново да се скитат под звездите,
в пространството и времето изгубени,
да гонят пак миража на мечтите-
навярно неразумни пак, но влюбени!...
Пак седнали на някой бряг далечен
прегърнати да гледат как морето
с вълните си е метронома вечен
и на живота в нашата Планета...
Коста Качев,
02.02.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
