Отново съм утихнала и няма

ОТНОВО СЪМ УТИХНАЛА И НЯМА

Отново съм утихнала и няма.

Виждам края неизбежен.

И за какво ми е такъв Живот – измама.

Да се залъгваме не ни прилича.

Живеем, ала всъщност сме прозрачни.

Пионки в таз игра.

Ще кажете, че няма време за раздяла.

А само за любов и за награда.

Но приказката е безкрайна и унила.

И черни нотки в очите се четат.

Няма ли сега да свърши и да дойде краят?

А след него всички да заспим.

Да се събудим в другата реалност.

На мечти. На щастие и сбъднати желания.

Да се събуждаме с усмивки и желание.

Да ни е розов и красив света.

Катя Михайлова