Бликна последна бистра сълза,
задавяща потока безчувствени слова...
Като пламък горя таз съдба...
Нима не чу моите молба...
Осиротяла отново те искам...
Че в дрипи облечено зимува моето сърце...
Диря и аз своята пътека,
Празна...Диря своята отровна утеха...
© Кристиана Златанова Все права защищены