Всеки ден те изгубвам по малко,
после пак в тишина те откривам.
Доловима е всяка милувка,
дългосрочно във мен те събирам.
Твоя хлад огорчен разпилявам
в тиха утрин, от свян побеляла.
Виждах как в любовта ти умирам,
а от днес - как отново съм цяла.
© Геновева Христова Все права защищены