Отново юнско за нея
Ех, Любов, ти спътница моя красива,
разцъфна сред онзи свенлив слънчоглед…
Помня го още… Него. Погледът. Дивият…
И ситните букви, подредени за теб…
Как чаках да върнеш, себе си с думи…
Да разкажеш отново за чужди страни…
Потъвах във снимките, тихичко, влюбено…
Омагьосан, разкъсан в зелени очи…
И някак магично за мен ти разцъфна…
С къдрици омайни… Света разлюля…
Времето даже в безкрайност замлъкна…
Върни се при мене, с усмивка в нощта…
И ти се завърна, там, право в сърцето…
Във юнската жега усещах страстта…
Копнеех да видя на живо лицето ти…
Броях до секунда звездите в нощта…
Ех, Любов, ти прелестна моя красива,
Събуждам се с тебе, заспивам със теб…
Такава те искам. Така гореща и дива…
Ти вечно чаровна - във огън и в лед
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Стоянов Все права защищены
