Отново юнско за нея

Ех, Любов, ти спътница моя красива,

разцъфна сред онзи свенлив слънчоглед…

Помня го още… Него. Погледът. Дивият…

И ситните букви, подредени за теб…

Как чаках да върнеш, себе си с думи…

Да разкажеш отново за чужди страни…

Потъвах във снимките, тихичко, влюбено…

Омагьосан, разкъсан в зелени очи…

И някак магично за мен ти разцъфна…

С къдрици омайни… Света разлюля…

Времето даже в безкрайност замлъкна…

Върни се при мене, с усмивка в нощта…

И ти се завърна, там, право в сърцето…

Във юнската жега усещах страстта…

Копнеех да видя на живо лицето ти…

Броях до секунда звездите в нощта…

Ех, Любов, ти прелестна моя красива,

Събуждам се с тебе, заспивам със теб…

Такава те искам. Така гореща и дива…

Ти вечно чаровна - във огън и в лед