Отпечатъци
Всички спомени пазя, грижливо, във ракла,
даже мириса свеж на едно диво море.
И очите ми помнят - две изгарящи факли -
често връщат смеха на щастливо дете.
Там, високо, където тихо приседнах
върху облака бял - пухкав памук,
си възвърнах онази увереност крехка,
че денят ще започва усмихнат оттук,
откъдето събрах смелостта си във шепи
от крилете на гълъби. А мойте ръце -
ми приличат на листи, а думите - слепи -
невидели, че някой е писал с сърце...
Невидели зад облака, тайно оттатък,
че изписаха тонове книги, писма...
Че е оставило времето свой отпечатък.
И така те обичам, моя малка тъга...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
