26.01.2010 г., 15:13 ч.

Отпечатъци 

  Поезия » Друга
913 0 20

Всички спомени пазя, грижливо, във ракла,

даже мириса свеж на едно диво море.

И очите ми помнят - две изгарящи факли -

често връщат смеха на щастливо дете.

 

Там, високо, където тихо приседнах

върху облака бял - пухкав памук,

си възвърнах онази увереност крехка,

че денят ще започва усмихнат оттук,

 

откъдето събрах смелостта си във шепи

от крилете на гълъби. А мойте ръце -

ми приличат на листи, а думите - слепи -

невидели, че някой е писал с сърце...

 

Невидели зад облака, тайно оттатък,

че изписаха тонове книги, писма...

Че е оставило времето свой отпечатък.

И така  те обичам, моя малка тъга...

 

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??