Отплата!

31 янв. 2008 г., 21:47

Поэзия

410 0 1

С раждането някой ме прокле ли?!
Да се лутам, цял живот да скитам.
Да търся себе си и да не се намирам.
Да няма и попътен вятър - да го питам.

Понякога сърцето ми се свива
като ръчичките на бебе във юмруче.
И чака някого да го разтвори.
Да усети, че животът му е бистър ручей.

Животът даром е от Бога,
живея го, това ми е отпплата.
Ни щастие, ни радост съм видяла.
Достатъчно ми е на мака аромата.