С раждането някой ме прокле ли?!
Да се лутам, цял живот да скитам.
Да търся себе си и да не се намирам.
Да няма и попътен вятър - да го питам.
Понякога сърцето ми се свива
като ръчичките на бебе във юмруче.
И чака някого да го разтвори.
Да усети, че животът му е бистър ручей.
Животът даром е от Бога,
живея го, това ми е отпплата.
Ни щастие, ни радост съм видяла.
Достатъчно ми е на мака аромата.