20 мар. 2008 г., 11:23

Отпътуване

2.2K 0 23
 

 

Отпътуване

 

Приятели,

    когато някой ден

     си тръгна

                  от вас

                       завинаги  -

не се чудете, не скърбете,

понякога така се случва...

 

 

Една въздишка само

да моли да се върна...

 

Това ми стига.

                     Вечно.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Владов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно такова трябва да бъде стихчето"постно"Кратко,ясно и най-вече искрено.Това е истинското майсторство,да умееш в простичките думи,да вложиш дълбокото чувство!Не е баш,в завоелираните фрази,нито пък в префърцунените думи.
  • Кратко, ясно, искрено и подредено ... какво повече му трябва на едно стихотворение?
    Ах, да - Любов, но тя е тук, така че...
    Поздрави!
  • Да, въздишка...Поздравления!
  • Срахотно е.
    .. и знай, че винаги ще има въздишки, които да се молят...
  • Абе то и бръсначът е много обикновен уред, ама... ужасно функционален, всъщност - гениален! Еле па тоа на Окам!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...