20 мар. 2008 г., 11:23

Отпътуване 

  Поэзия
1585 0 23
 

 

Отпътуване

 

Приятели,

    когато някой ден

     си тръгна

                  от вас

                       завинаги  -

не се чудете, не скърбете,

понякога така се случва...

 

 

Една въздишка само

да моли да се върна...

 

Това ми стига.

                     Вечно.  

© Стоян Владов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Точно такова трябва да бъде стихчето"постно"Кратко,ясно и най-вече искрено.Това е истинското майсторство,да умееш в простичките думи,да вложиш дълбокото чувство!Не е баш,в завоелираните фрази,нито пък в префърцунените думи.
  • Кратко, ясно, искрено и подредено ... какво повече му трябва на едно стихотворение?
    Ах, да - Любов, но тя е тук, така че...
    Поздрави!
  • Да, въздишка...Поздравления!
  • Срахотно е.
    .. и знай, че винаги ще има въздишки, които да се молят...
  • Абе то и бръсначът е много обикновен уред, ама... ужасно функционален, всъщност - гениален! Еле па тоа на Окам!!!
  • Докосна ме, сигурно защото и аз съм си мислила
    дори една въздишка силно да те иска...
    Поздравления, Стоян!!!
  • Благодаря ви за всичко , дори и за критиката .
  • ''Една въздишка само
    да моли да се върна...''

    Прекрасен стих!Но е рано за въздишката
  • В една въздишка лирическият е отправил копнежа да се върне (някой ден)оттам за където всички сме тръгнали... Впечатляващ стих!
  • Прозвуча ми като епитафия...Я забрави!!
    Жив е живота!!
  • От гледна точка на емоцията, темата е въздействаща, но като изпълнение е постно. Може да се разработи, за да го нарека силно и да ме трогне. В този вид ми звучи твърде обикновено. Като:

    Любими,
    днес си тръгвам завинаги
    от теб.
    Ти не тъгувай,
    аз ще съм добре.
    Ранена бях и съм,
    но едничка мисъл
    за мен, ако те споходи
    .. утре -
    от раните ми
    дори белези няма да останат!

    Това ми щукна сега, без дори да се замисля за секунда. А аз НЯМАМ никакъв талант в писането. Не чета редовно поезията в сайта, нямам много поглед, нито професионални критерии за оценяване. Днес ми е критикарски ден и реших да споделя мнението си. Дано не съм те засегнала.

    Поздрави.
  • Прекрасно !!!
    Поздрав!!!
  • хахаха...моя стих над твоя се казва "Отивам си "...твоят "Отпътуване"...ама как да стане ...а?...нали все има "въздишки" които молят ...шепнат ...няма мърдане ...
  • Натъжи ме...и въздъхнах...тук си...
    и се радвам, че те има!
    Мъдро и поетично...казано от сърце и душа.
    с много обич, Стоян.
  • Една въздишка само

    да моли да се върна...



    Това ми стига.

    Вечно.

    Стига да я чуеш...
  • В малко думи-
    много мъдрост...

  • Живей, Стояне и си подбирай приятелите, пък ... каквото дойде
  • една въздишка само ...
    стига е!
    поздрав!
  • за всеки има отреден подобен ден. и няма връщане. добре написано.
  • Рано е още... до тогава - Живей и бъди щастлив!
  • Е те тука ти стиснАх лапата! Еваллата, Стоене, аферим! Малко стихо, много казано!
    Ave
  • Недей го мисли толкова... има време
    Хубав стих! Поздрав!
  • Хубаво е,но ми стана тъжно...защо си се замислил за този ден...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??