anabel7 (Албена Димитрова)
178 6855
29 нояб. 2019 г., 11:01  

Отпътуване 

  Поэзия » Строгие формы
695 6 15

      На сестра ми и нейния съпруг 

 

Потракват монотонно колелата. 

От моя град отнасят ме далече…

От къщата на втората пресечка, 

с лозници и смокини ароматни. 

 

От уличките с есенна позлата, 

където спомени дъха ми секват. 

Където взирам се в лика на всеки,

очаквайки, че може би познат е. 

 

И знам, остана там един прозорец

през всички разстояния да свети!

Дръвчетата на пост са неуморно. 

 

Една врата за мен ще се отвори,

когато ме довеят ветровете…

Пратѝ ги, Господи! Пратѝ ги скоро! 


 

Албена Димитрова

28.9.2019.

София.

 

© Албена Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Силве! Радвам се, че ти е харесало! Бъди благословена!
  • Прекрасно е!
  • Благодаря ти от сърце, Вяра! Бъди здрава, щастлива и вдъхновена!
  • Обичам такава поезия, мила и родна, оглеждам се в нея и виждам себе си с всичките ми чувства, предадени невероятно с една дълбоко почувствана носталгия.Поздравления!
  • Благодаря ви, Елче и Ивелинче! Здраве, любов и вдъхновение ви желая!
  • Много ми харесват тези рими, които не са ред през ред, а в края на съседни редове или през два. Супер е, че можете да чувствате и когато редовете са четири, и когато са три (шест)!
  • Родният град винаги навява мили спомени! Поздрави, Албенче!
  • Благодаря ви за съпреживяването, Доче, Ангелче и Васе! Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени!
  • Хареса ми. Носталгията е голяма.
  • Пътуване по тънката нишка на носталгията... Красиво и тъжно. Като живот.
  • Благодаря ви, скъпи приятели - Младене, Вальо, Пепи, Марианче, Жени, че усетихте тъгата, която всеки път ме връхлита, когато си тръгвам от моя роден дом, от моя роден град Павликени... Здраве и много щастливи мигове ви желая!
  • какво да кажа... то, тук думите ще нарушат тишината след такъв великолепен стих, Албенка....
  • Една врата за мен ще се отвори,
    когато ме довеят ветровете…
    ******************************

    Поздравления!!!
  • Много хубаво стихотворение
  • Чудесна лирика! Бих я нарекъл - лирика на споделената носталгия. А образът на "дръвчетата, застанали на пост неуморно" я одухотворява максимално. Поздравление, Бени!
Предложения
: ??:??