На сестра ми и нейния съпруг
Потракват монотонно колелата.
От моя град отнасят ме далече…
От къщата на втората пресечка,
с лозници и смокини ароматни.
От уличките с есенна позлата,
където спомени дъха ми секват.
Където взирам се в лика на всеки,
очаквайки, че може би познат е.
И знам, остана там един прозорец
през всички разстояния да свети!
Дръвчетата на пост са неуморно. ...