Отпътуване
На сестра ми и нейния съпруг
Потракват монотонно колелата.
От моя град отнасят ме далече…
От къщата на втората пресечка,
с лозници и смокини ароматни.
От уличките с есенна позлата,
където спомени дъха ми секват.
Където взирам се в лика на всеки,
очаквайки, че може би познат е.
И знам, остана там един прозорец
през всички разстояния да свети!
Дръвчетата на пост са неуморно.
Една врата за мен ще се отвори,
когато ме довеят ветровете…
Пратѝ ги, Господи! Пратѝ ги скоро!
Албена Димитрова
28.9.2019.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
