6 янв. 2022 г., 21:58  

Отпътуване

545 13 11

И ето, времето с което си обгърнат

пътува своя сън и ти със него.

Със тиха музика пътуват дните,

които никога не биха спрели.

 

От своето събуждане побягнал,

със две очи удавени в зората,

съзираш вече краткото си тяло

да бъде мост между небето

                                              и земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бллагодаря на всички вас, които подкрепихте скромното ми стихче, скъпи приятели.
    Дълбоко съм трогнат!
    Бог да ви дава здраве и творчество! Амин!
  • И мен ме впечатли силно този " мост между небето и земята" и максималният художествен ефект в това кратко стихотворение. Майсторство си е това, Младене!👏😄
  • Богато на смисъл стихотворение! И всъщност времето, в което "си обгърнат" и което се скъсява, е единственото наше притежание, с което да изградим мост към вечността на небесното!
  • Сън или реалност на пътуващия във времето и винаги между небето и земята! Прекрасен мъдър стих! Поздравления!
  • Скъпи приятели: Йоана (limeruna), Миро (Аладин), Руми (rumbic), Стойчо (Ranrozar), Георги (генек),

    Сърдечно ви благодаря за толкова интересните коментари, високата оценка, както и за поставянето на моето скромно стихче в Любими.

    Миро, искам и тук да изразя възхищението си от последната ти великолепна музикална композиция "Lost Angel": https://otkrovenia.com/bg/muzika/lost-angel
    Пленителна музика, както и всички предишни твои музикални композиции!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....