vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
6.01.2022 г., 21:58  

Отпътуване

543 13 11

И ето, времето с което си обгърнат

пътува своя сън и ти със него.

Със тиха музика пътуват дните,

които никога не биха спрели.

 

От своето събуждане побягнал,

със две очи удавени в зората,

съзираш вече краткото си тяло

да бъде мост между небето

                                              и земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Бллагодаря на всички вас, които подкрепихте скромното ми стихче, скъпи приятели.
    Дълбоко съм трогнат!
    Бог да ви дава здраве и творчество! Амин!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    И мен ме впечатли силно този " мост между небето и земята" и максималният художествен ефект в това кратко стихотворение. Майсторство си е това, Младене!👏😄
  • Lilia_Anna (Boyana)
    Lilia_Anna (Boyana)
    Богато на смисъл стихотворение! И всъщност времето, в което "си обгърнат" и което се скъсява, е единственото наше притежание, с което да изградим мост към вечността на небесното!
  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Сън или реалност на пътуващия във времето и винаги между небето и земята! Прекрасен мъдър стих! Поздравления!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Скъпи приятели: Йоана (limeruna), Миро (Аладин), Руми (rumbic), Стойчо (Ranrozar), Георги (генек),

    Сърдечно ви благодаря за толкова интересните коментари, високата оценка, както и за поставянето на моето скромно стихче в Любими.

    Миро, искам и тук да изразя възхищението си от последната ти великолепна музикална композиция "Lost Angel": https://otkrovenia.com/bg/muzika/lost-angel
    Пленителна музика, както и всички предишни твои музикални композиции!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0